Стара пещ от Джиа Пингва - Борба за позиция в културната революция на Китай

След като навърши 50 години и се осъзнаваше да остарее, мислите на Джиа Пингва от ден на ден се обръщаха към културната гражданска война, злополука, през която е претърпял като младеж. Why, the bestselling Chinese author writes in the afterword to his latest novel to be translated into English, did film and TV take so much interest in the Ming and Qing dynasties while the cultural revolution had remained unmentionable for 40 years?

The result is Old Kiln, a monumental novel set in an eponymous impoverished village in Shaanxi Province, in north-west China, in which Jia sets a narrative that aims За да запълни мълчанието.

бедността прави хората от селото, в миналото известни със своята керамика, „ обратно, елементарна, дребна, неуместна и жестока “, написа Джиа в Old Kiln. „ В исторически проект постоянно им е било казвано какво да вършат и са имали инерцията на хората, подготвени в бездейност. Всички са заболели, негодуващи, уплашени и свалени. “

Jia не прави загадка на автобиографичните корени на романа. Спомените се заливат при личните му визити в родното му село и той разказва селския живот с интимни елементи, с неговите универсални прякори, мании с храна, кавги със съседи, дребни ревнивост и непрекъсната битка за намиране на ежедневни потребности.

Читателят навлиза в свят, в който селяните се борят да се стоплят в заледяване на зимите, където миризмата на готвене на ориз в друга къща възбужда страдания от злоба и съмнение, а дните се употребяват с повтарящите се отговорности за намиране на дърва за огрев, изстъргване дружно задоволително за хранене и оправяне на облекла и обувки, с цел да сервират малко по -дълго. Незначителните болести се лекуват с национални средства. Основните болести и гибелта се одобряват като орис.

Твърдите обществени йерархии се корени в политическата подредба. Семейство, обозначено като небогати селяни, остават политически недосегаеми; Семейство, преценявано, че има малко повече по време на революцията, в никакъв случай не може да избяга от повтарящото се политическо наказване.

Основният основен воин е дете, на което селяните посочват мастило, след отровна гъба. Неговата роля е тази на вътрешния и външния човек: той може да мирише на проблеми, които идват и понякога да се беседва с животни, само че известната асоциация на дядо му с армията на Куминтанг значи, че той и баба му живеят нестабилно. Той оцелява, като направи себе си потребен. Неговата баба е отдадена на правенето на хартиени раздели, които получават духовни качества.

и по този начин селският живот може да продължи, само че един ден шоковите талази на културната гражданска война на Мао доближават остаряла пещ. Самият Джия, както той изяснява в следсловие на романа, претърпя тези бурни събития значително като наблюдаващ.

За милиони други борбата, която Мао отприщи на своите противници на Комунистическата партия, употребявайки армии на предани младежи, които са подготвени да атакуван съществуващия престиж, донесоха съсипия, оскърбление и гибел. В последна сметка мярка за заповед беше възобновена от армията.

Старата пещка споделя културната гражданска война, както е претърпяна в дъното на китайското общество, съкровен роман за това по какъв начин политическото принуждение се оправя с по -старите кавги, клановите вражди и съществуващите битки за власт, привеждайки принуждение и гибел. Установената партийна заповед е атакувана; В селото е основан спонтанен затвор и център за изтезания, а съперническите фракции се борят за позиции в нововъзникващия политически ред.

Насилието е по едно и също време шокиращо и светско: селяндур копае гроба на един човек, който е вързан за дърво и е починал, откакто е бил изяден на половина от вълци, с цел да извлече златния зъб на жертвата. В друга смущаваща сцена, която озвучава заключението на „ лекарството “, къса история на починалия есеист и публицист Лу Сюн, наблюдаващ се втурва да натопи задушена кифла в кръвта на екзекутиран пандизчия, с цел да излекува болест.

Jia приключи остаряла пещ през 2010 година на повече от 900 страници, този неповторим разказ награди. Трима преводачи споделят заема за това, че най -накрая го носят на читателите на британски език.

Old Kiln by Jia Pingwa, translated by James Trapp, Olivia Milburn and Christopher Payne Sinoist Press £19.99, 960 pages

Join our online book group on Фейсбук at and follow FT Weekend on, and